Недоглеждане на депутатите остави 600 души от отбраната без увеличение на заплатите. Офицери ще могат да работят и частно
Автор: Евгени Генов, " Гласове " Следвайте ни в Телеграм
Новата система за пресмятане на заплатите в защитата към този момент е реалност. Тя ще влезе в действие от 1 януари 2025г. Според нея месечните хонорари на униформените ще скочат с близо 30%. Те ще се пресмятат не на база 380 лева, за най-ниската служба, която не беше променяна от 2009г., а въз основа цената на междинната работна заплата в страната за второто тримесечие на всяка преходна гад по публични данни на Национален статистически институт. На второ четене, по предложение на МО, депутатите взеха решение същият механизъм да важи за пресмятане и на възнагражденията на цивилните чиновници.
За да сме справедливи и почтени, би трябвало да признаем, че това е пробив във връзка с обществената политика в армията и по-специално на заплатите на униформените. Защото те сега са обидно ниски. Войник стартира службата със стартово месечно заплащане от 1400 лева, а лейтенант, взводен пълководец - с 1800 лева, колкото е заплатата на касиерка в Лидъл. Еуфорията във войските от това решение в действителност е огромна. Но по тази причина са си отговорни някогашните ръководещи от ПП-ДБ, които нищо не направиха, с цел да покачат обществения статус на войската. Тодор Тагарев даже демонстрираше бездейност и личеше индиферентност да се занимава с този въпрос. Но не щеш ли от ГЕРБ далновидно издебнаха момента и удариха предизборния джакпот. Сакралните ремонти за високите заплати във военния закон бяха признати в предпоследния работен ден на отиващото си Народно заседание. Схемата бе премислена и отиграна съвършено. Служебният боен министър Атанас Запрянов нямаше по какъв начин да не е удовлетворен и в изблик на нескрита наслада от парламентарната естрада даде обещание на депутатите три изтребителя МиГ-29 да прелетят на 6 май над София, с цел да поздравят депутатите „ за това самоуверено решение “. Тагарев да се сърди на себе си.
Трябва да признаем обаче и че в поправките в закона има сериозен пропуск. Той позволява дискриминация във връзка с 3 структури – организация „ Военни клубове и военно-почивно дело “, Националeн военно-исторически музей и Информационен център (ИЦ) на МО. Те са част от Въоръжените сили на страната по силата на чл.50, ал.3 на Закона за защитата и въоръжените сили (ЗОВС). В тях работят общо към 600 души. Но те няма да получават по-високи заплати от 1 януари следващата година. Причината е, че законът планува новата скица за пресмятане на възнагражденията на цивилните чиновници да се ползва в структурите, „ където се извършва военна работа “. Именно този термин в поправките, който е или юридическо недовиждане или неточност, позволена заради бързане, взема решение ориста на стотици. Сега сега зрее огромно напрежение, хората се усещат афектирани и захвърлени.
А за какво се получи по този начин? Защото в тези три структури няма щатове за униформени и някой е решил, че в тях не се извършва военна работа. Новата скица за заплатите на цивилните в защитата обгръща най-вече чиновниците, назначени по Кодекса на труда. Това са да речем счетоводители, админи, финансисти, деловодители, ел. техници, водопроводчици, сервитьори, готвачи, шивачи, обущари и така нататък Има ги на всички места във Въоръжените сили. Но каква е разликата? Ето образец. В МО работят готвачи сервитьори, хигиенистки. Те се водят на щат към конструкция, която е военно формирование и в нея служат униформени. В организацията за военно-почивно дело и военните клубове също има готвачи, сервитьори и хигиенистки, само че те ще се разминат с по-високите заплати следващата година, защото се смята, че в нея “не се извършва военна работа “, тъй като няма длъжности за униформени. А и на двете места хигиенистките правят една и съща работа- чистят и въртят парцала. Така е и с готвачите, по този начин е и със сервитьорите. Но разликата в заплатите на двете места ще е фрапантна.
Освен това в МО има дирекции и отдели, където работят както цивилни чиновници, по този начин и униформени. Изпълняват едни и същи отговорности. Носят идентична отговорност. Униформените вършат това, което и цивилните - без никаква разлика. Но те са първа категория труд и с по-високи заплати, тъй като носят пагони. Кому е нужно това? Една очевадна неправда в армията, наследена от времето на соца, която демокрацията освен не в профил, само че даже задълбочи. Въобще тематиката за паркетните офицери и служителите в униформа е време най-накрая да влезе съществено в управническите цели на някой боен министър. Защото тя изобилства от отрицателни практики, които въздействат негативно на имиджа на МО в обществото. Иначе казусът за шестотинте „ низвергнати “ чиновници има елементарно решение – в частта за заплатите на военния закон просто да отпадне терминът „ където се извършва военна работа “. В МО наподобява са осъзнали пропуща и към този момент мислят по какъв начин да се излезе от неприятната обстановка.
Поправките в закона родиха и друга неправда. Депутатите възприеха предлагането на МО офицерите, които са IT експерти да подписват цивилен контракт „ за осъществяване на развойна активност в областта на осведомителните технологии. “ Тоест, позволиха им да работят и частно. Да си прибавят спомагателен приход към заплатата. Аргументът на законодателя е, че по този начин „ ще покачат знанията и уменията си, които да могат да бъдат употребявани в полза на защитата на страната. “ Струва ми се, че тази корекция ще раздели офицерството и по заможен симптом. Освен настоящето разделяне на пенсионери и непенсионери. В момента на частно могат да заработват само военните лекари. Но това е по този начин, тъй като са задължени да поемат и зародили задължения в националната здравна система по силата на закона за здравето. Освен от частна процедура, те получават и в допълнение средства по линия на здравната каса за осъществяване на лечебна активност. Легенди се носят за това какви месечни приходи си докарват медиците с пагони от ВМА, изключително тези на високи постове.
Сега внезапно се оказа, че IT експертите с пагони са извънредно значими за отбранителните качества на Въоръжените сили и би трябвало в допълнение да се подтикват финансово. Да предположим, че е по този начин. А танкистите не са ли значими? А пехотинците, артилеристите, инженерите, сапьорите, химиците, ракетчиците, бойните водачи - не са ли значими? Ами в случай че и те изискат да им се даде опция за спомагателни приходи? Какво ще се случи тогава? Танкистите ще би трябвало да карат трактори и да орат. Сапьорите да се слагат в услуга на подземния свят като майстори по гърмежите. За химиците също има поле за изява- я какъв брой нарколаборатории гърмят всеки ден.
Въобще въпросът не е за подценяване и да се допусне частна активност в армията, въпреки и лимитирано, се изисква сериозен разбор. Как да вземем за пример ще се съчетава условието военнослужещият да е 24 часа в денонощието разполагаем на службата с ангажираността му в частния бранш? А кой ще каже какви ползи вероятно могат да стоят зад компанията, с която е сключил контракт военният? Няма ли да има риск от пробив в сигурността на войските? Проблемът има и различен аспект. Всяка войска е мощна, когато морално е единна. В това отношение важи правилото има ли за един, би трябвало да има за всички. Разделението е неприемливо, тъй като то ражда съмнение и отчуждение. Губи се вярата в успеха, когато знаеш, че си бил ощетяван за сметка на различен. Появи ли се външна заплаха армията би трябвало да я посрещне като пестник. А това може да стане, когато всички в нея се усещат равни- както в мирни дни, по този начин и на война. Нека се поучим от протичащото се в Украйна. Дезертьорството от най-висшия дълг да защитиш страната си към този момент е с размерите на пандемия в тази страна.
